Севлиево (община)

Севлиево (община)
Координати: 43°01′01.2″ с. ш. 25°06′00″ и. д. / 43.017° с. ш. 25.1° и. д.
43.017, 25.1
	Севлиево (община) Координати: 43°01′01.2″ с. ш. 25°06′00″ и. д. / 43.017° с. ш. 25.1° и. д.
	Герб
Общи данни
Област	Област Габрово
Площ	941.36 km²
Население	39 025 души
Адм. център	Севлиево
Брой селища	46
Сайт	www.sevlievo.bg
Управление
Кмет	Иван Иванов ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ (11); ИЗБИРАМ СЕВЛИЕВО (7); ДПС (4); РБ (2); ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ-НФСБ И ВМРО (2); НАРОДЕН СЪЮЗ (2); ЗАЕДНО ЗА СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА (1);
	Севлиево (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.

Община Севлиево се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово, най-голямата в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Габрово. С площта си от 941,355 km² заема 1-во място сред 4-те общини на областта, което съставлява 46,46% от територията на областта (най-голям процент от всичките български общини). Границите ѝ са следните:

на изток – община Дряново и община Габрово;
на юг – община Павел баня, област Стара Загора;
на запад – община Априлци, община Троян и община Ловеч, област Ловеч;
на североизток – община Сухиндол и община Велико Търново, област Велико Търново.

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е високо-, средно-, ниско планински, хълмист и равнинен, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, на юг от условната линия между селата Кръвеник и Купен се заема от северните разклонения на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат река Росица и нейните множество леви и десни притоци. Тук на границата с община Павел баня, на запад-югозапад от хижа „Мазалат“, в централната част на планината се издига връх Карабурун (1971 m), най-високата точка на общината.

Останалата част на общината изцяло се заема от множество ридове, възвишения, височини и котловини, части от Средния Предбалкан.

Районът между условната линия между селата Кръвеник и Купен на юг и Севлиевското поле на север се заема от мощния Черновръшки рид, който в пределите на общината се простира на около 20 km от запад на изток и около 12 km от север на юг. Най-високата му точка е връх Черни връх (1199 m), издигащ се южно от заличеното село Баева ливада, на границата с община Априлци. През средата ридът е проломен от долината на река Росица. Северно от рида се простира обширното Севлиевско поле, през което от юг на север протича река Росица, от запад на изток левият ѝ приток Видима, а от изток на запад десният ѝ приток река Лопушница. В североизточната част на полето, на брега на река Росица е разположен общинският център град Севлиево.

Северно от Севлиевското поле на територията на община Севлиево се простират части от още пет броя ридове и възвишения на Средния Предбалкан. На запад от град Севлиево и северно от широката долина на река Видима се издигат най-източните части на Микренските височини – връх Кръста (502 m), разположен северно от село Дамяново. На север Севлиевското поле се загражда от дългите около 30 km Севлиевски височини, през които от юг на север в дълбок пролом протича река Росица. Сега проломът е зает от водите на язовир „Александър Стамболийски“. На запад от пролома Севлиевските височини са по-високи и тук, западно от село Петко Славейков, на границата с община Ловеч се издига техният първенец връх Петриша (627 m). Източната част на Севлиевските височини носят името Крушевски рид, като тук максималната височина е при връх Гюнето (583 m), на изток от село Крушево. На североизток от Крушевския рид в пределите на общината попада малка част от платото Плужна (452 m, северно от село Добромирка), а на изток от рида – най-западните части на рида Стените (връх Голямата стена, 552 m, на север от село Буря.

Най-северните части на общината, на север от долината на река Крапец (ляв приток на Росица) се заемат от югоизточните части на Деветашкото плато, с максимална височина от 556 m, разположена на запад от село Агатово.

Най-ниската точка на общината е нивото на язовир „Александър Стамболийски“ – около 135 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Севлиево е река Росица, която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север. Реката извира от Калоферска планина, източно от хижа „Мазалат“. Тече на север в дълбока и залесена долина и при село Стоките излиза от планината. В този си участък в нея се вливат отляво реките Багреница, Бяла река и Негойчевица, а отдясно – реките Мала Бухалница, Зелениковец и Маришница.

След това реката проломява Черновръшкия рид и при село Горна Росица навлиза в Севлиевското поле. В пролома реката получава два по-големи леви притока – реките Студена и Щолби.

В Севлиевското поле река Росица протича от юг на север, минава през източната част на град Севлиево и при село Кормянско напуска равното поле. Тук тя получава три притока. От запад, малко преди град Севлиево в нея се влива най-големият ѝ приток река Видима, която тече в широка около 4 km и дълга около 20 km долина, която представлява западно продължение на Севлиевското поле. При село Градница отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток Граднишка река. При село Горна Росица отдясно в Росица се влива река Лопушница, която също тече в широка долина, и която е югоизточно продължение на Севлиевското поле. При град Севлиево отдясно в нея се влива река Чопарата, водеща началото си от най-източните части на Крушевския рид.

След като напусне Севлиевското поле река Росица проломява и Севлиевските височини, след което напуска пределите на община Севлиево. Тази част от течението на реката е заето от водите на язовир „Александър Стамболийски“, като на територията на общината е горната му част. В този участък река Росица получава два по-големи леви притока, вливащи се в язовира – реките Крапец и Мъгъра.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	35 995	100,00
Българи	27 045	75,14
Турци	5 405	15,02
Цигани	618	1,72
Други	152	0,42
Не се самоопределят	379	1,05
Не отговорили	2 396	6,66

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 46 населени места с общо население 29 676 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Севлиево, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Агатово	231	36,488		Крамолин	304	44,873
Батошево	648	22,145	Батошово	Крушево	467	39,022	Крушово (Ахлатлъ)
Бериево	225	26,291		Кръвеник	177	56,948
Боазът	25	-	в з-щето на с. Столът	Купен	14	-	в з-щето на с. Стоките
Богатово	359	16,471		Ловнидол	285	38,727	Чифтлик
Буря	156	22,480	Малкочево	Малки Вършец	111	25,363	Сръбе, Сърбе
Валевци	13	-	в з-щето на с. Стоките	Младен	154	16,212	Букурово
Войнишка	18	-	в з-щето на с. Кръвеник	Млечево	104	31,632
Горна Росица	786	24,650	Дерелии	Петко Славейков	880	21,716	Аканджилари
Градище	109	26,083		Попска	20	-	в з-щето на с. Стоките
Градница	822	22,652		Ряховците	1112	28,880	Рава
Дамяново	303	25,665		Севлиево	17807	41,244
Дебелцово	-	16,297		Селище	98	-	в з-щето на с. Стоките
Дисманица	1	-	в з-щето на с. Млечево	Сенник	838	32,093	Чадърлии
Добромирка	615	42,247		Стоките	167	132,951
Душево	853	27,308	Душово	Столът	224	34,626	Граднишки колиби
Душевски колиби	10	-	Душовски колиби, в з-щето на с. Душево	Табашка	41	-	в з-щето на с. Кръвеник
Енев рът	14	-	в з-щето на с. Шумата	Тумбалово	51	-	в з-щето на с. Стоките
Идилево	84	12,729		Търхово	80	15,481
Карамичевци	21	-	в з-щето на с. Батошево	Угорелец	9	-	в з-щето на с. Стоките
Кастел	29	-	в з-щето на с. Батошево	Хирево	136	12,798
Корията	4	-	в з-щето на с. Душево	Шопите	3	-	в з-щето на с. Кръвеник
Кормянско	647	24,858		Шумата	621	22,425	Корменджик
				ОБЩО	29676	941,355	16 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Указ № 38/обн. 21 януари 1892 г. – преименува м. Граднишки колиби на м. Столът;
през 1914 г. – н.м. Корията (от м. Енев рът) е призната за м. Корията без административен акт;
Указ № 28/обн. 31 януари 1928 г. – признава м. Шумата за с. Шумата;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дерелии на с. Горна Росица;

– преименува с. Сръбе, (Сърбе) на с. Малки Вършец;

– преименува с. Аканджилари на с. Петко Славейков;

– преименува с. Чадърлии на с. Сенник;

МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Столът за с. Столът;
Указ № 448/обн. 06.09.1950 г. – преименува с. Малкочево на с. Буря;
Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Букурово (Бокурово) на с. Младен;
Указ № 487/обн. 16.12.1952 г. – заличава с. Бара поради изселване;
през 1956 г. – осъвременено е името на с. Батошово на с. Батошево без административен акт;

– осъвременено е името на с. Душово на с. Душево без административен акт;

– осъвременено е името на м. Душовски колиби на м. Душевски колиби без административен акт;

– осъвременено е името на с. Крушово на с. Крушево без административен акт;

Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава махалите Боазът, Войнишка, Енев рът, Карамичевци, Кастел, Купен, Попска, Табашка, Тумбалово, Угорелец и Шопите за села;
Указ № 1320/обн. 06.05.1983 г. – признава н.м. Валевци (от с. Угорелец) за с. Валевци;

– признава н.м. Селището (от с. Стоките) за с. Селище;

Указ № 3005/обн. ДВ бр.78/09.10.1987 г. – закрива община Градница и присъединява всичките ѝ населени места към община Севлиево;

– закрива община Стоките и присъединява всичките ѝ населени места към община Севлиево;

На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
Указ № 26/обн. ДВ бр.15/10.02.2000 г. – отделя с. Буря и неговото землище от община Дряново и го присъединява към община Севлиево;
Реш МС № 166/обн. ДВ бр. 28/19.03.2013 г.^[3] – заличава с. Дрянът;

– заличава селата Баева ливада, Българи, Малиново, Мариновци и Рогулят и ги присъединява като квартали на с. Млечево;

– заличава с. Дялък и го присъединява като квартал на с. Столът.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Промишлените производства са съсредоточени основно в града но част от тях са изнесени и извън него. Водещи предприятия са: фирмите „Идеал Стандарт – Видима“ – за санитарна арматура и санитарна керамика, АВВ „Авангард“ – за производство на високоволтови електроизделия, „Оригинал“ – пресформи за леене под налягане, с противоналягане и по пневмобуталния метод, „Емка“ – електропроводници за индустрията и бита. Трикотажни изделия произвежда фирма „Росица“, а текстилни – фирма „Бриз“. Друга група фирми работят в областта на дървопреработването – „Батой“, „Борела-С“, „Абанос“, „Изгрев-90“, „Паралел“, включително и в мебелно производство.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 185 km:

участък от 31,3 km от Републикански път I-4 (от km 68,9 до km 100,2);
началният участък от 12,5 km от Републикански път II-44 (от km 0 до km 12,5);
последният участък от 10,2 km от Републикански път III-401 (от km 47,9 до km 58,1);
началният участък от 26,4 km от Републикански път III-403 (от km 0 до km 26,4);
началният участък от 28,4 km от Републикански път III-404 (от km 0 до km 28,4);
началният участък от 7,4 km от Републикански път III-405 (от km 0 до km 7,4);
началният участък от 10,1 km от Републикански път III-406 (от km 0 до km 10,1);
последният участък от 2,8 km от Републикански път III-609 (от km 84,1 до km 86,9);
последният участък от 10 km от Републикански път III-3011 (от km 15,5 до km 25,5);
началният участък от 16 km от Републикански път III-4041 (от km 0 до km 16,0);
началният участък от 5,2 km от Републикански път III-4402 (от km 0 до km 5,2);
последният участък от 0,6 km от Републикански път III-4403 (от km 15,9 до km 16,5);
последният участък от 24,1 km от Републикански път III-6072 (от km 5 до km 29,1).